Автор Соня Спасова
Източник : Двери на православието
Разговор с о. Ангел Ангелов, предстоятел на столичния старинен храм „Св. София“, участник и духовен наставник на поклонническия път „Рилския Чудотворец“
На 1 август за осми път ще тръгне пешеходна група от София до Рилския манастир, за да извърви поклонническия път „Рилския чудотворец“. Какво бихте казали на тези, които ще тръгнат по този маршрут за първи път?
Не сучайно тръгваме на 1-ви август – началото на Богородичния пост. Мнозина си мислят, че това едва ли не утежнява поста, а всъщност е точно обратното – постът не се усеща в онези му трудности, които ще усетим, ако сме в големия град, където около нас са всякакви изкушения особено чисто хранителни. По време на похода ние извършваме богослужения, пребиваваме в молитва – всяка вечер четем канона на св. Богородица и всеки може да се помоли за това, което му е нужно. През почивките по пътя четем акатиста на св. Йоан Рилски. Правим водосвет на езерото „Бъбрека“ в Рила. Дай Боже, някой ден да отслужим и св. Литургия там! Целият поход е една движеща се молитва, една подвижна църква! Трябва да имаме желанието и радостта от това да сме заедно в тази „мобилна“ църква. Самият маршрут не е чак толкова труден, има 1-2 прехода, които са по-труднички, но не са невъзможни и не изискват от хората специална физическа подготовка. Всичко друго се преодолява – и разстоянията, и високите температури, и умората.
Много се радваме и на бай Боре, който е близо 80–годишен, бивш алпинист от експедицията на Христо Проданов, който всяка година се присъединява към групата в с. Ярлово и дори я повежда.
През 2010 г., когато за първи път се състоя поклонническия път, групата беше от 30-40 човека. Миналата година бяха повече от 200 души. Всяка следваща година се увеличава броят на хората, които се включват в поклонническия път. Как си обяснявате това?
Всичко е въпрос на вяра. На похода отиват хора, които носят своята вяра. Дори и тези, които не са чак толкова задълбочени във вярата си – успяват. Походът е нещо различно от нашето ежедневие. Съвременните хора сме свикнали с удобствата. Там изведнъж се оказваме сами сред природата, сами с Божието творение. Много силно е изживяването, когато се качим на Седемте Рилски езера. Самата природа около нас говори за величието на Бог като творец. Това засилва вярата. Както много пъти съм казвал – вярата носи своята динамика, тя не е статус. Тя е нещо, което ние постепенно изграждаме. Мисля, че този поход помага за това.
Първата година беше годината на ентусиастите, все още не знаехме добре маршрутите, даже се загубихме във Верила, след това всичко се изгради и сега предстои групата да тръгне за осми път. Имаше едни прекрасни слова на св. Василий Велики, че началото на пътя не е път и с това се оправдавахме първата година. Тогава не знаехме какво ни очаква. Но сега след осем години, началото на този път е път и ние знаем и как ще го извървим, и чувстваме помощта свише.
Какво кара едни съвременни хора, свикнали да се придвижват бързо и комфортно с различни превозни средства, да вървят пеша през три планини, за да стигнат до Рилския манастир?
Казах, че походът е една „мобилна“ църква, защото, събрани заедно и вървейки съвместно, показваме любовта си един към друг. Има приятелства, създадени по време на похода, които остават завинаги. Има хора, които идват от различни краища на Европа, планирайки отпуската си съобразно похода. Хората цяла година чакат похода. Не заради това да извървиш 100 км пеша, не заради това да покажеш на себе си, че може да се пребориш с трудностите, с липсата на удобства и уют. А заради благодатта и молитвата, сила, която не е земна, а небесна сила. Хората усещат и искат точно това – няколко дни, в които да сме заедно в молитва и да се радваме.
След като си тръгнем всеки от нас запазва частица от тази топлота, която е усетил там в планината. Мисля си, че това ни помага после в ежедневието и трудностите в него – с нас остават топлината на молитвата и усещането за присъствието на св. Йоан Рилски. А св. Йоан по много начини ни е засвидетелствал своята закрила – спомням си веднъж, като влязохме в гората заваля дъжд, а ние излязохме сухи.
Този поклоннически път вече е традиция в нашето родно Православие и дай, Боже, никога да не свършва. Рилският светец винаги ще призовава хората. Рилският манастир винаги ще е притегателен център за вярващите християни. Все си мисля, че основната характеристика на светеца е „човек, който обича“ и тази любов не е избирателна, тя е за всички. И тези, които имат сетивата да усетят тази любов, ще се стремят винаги към нейния извор.
Leave a Reply