Автор: Костадин Джонев
Източник: http://www.dveri.bg
Mалка група хора, водени от дете с голям дървен кръст в ръката изплува oт полето над Луковит, проправяйки си път през високите слънчогледи след шестчасов преход. Въпреки 30 градусовата жега, групата е бодра, дори пее. Минава покрай гробището и влиза в махалата над града, където е посрещната от полицейска патрулка. Ако ги видите отстрани, може да ги вземете за бежанци. Но не приличат на бежанци от война, това са бежанци от света. Детето продължава да стиска дървения кръст, а останалите от групата прегръщат икони с лика на св. Иван Рилски. Полицаите ги откарват в … храма. Там ги посреща служителка от общината с приготвена храна и разхладителни напитки. Влизат за вечерня, с песнопения на уста.
Преходът от 15 км. през полето в жегата изглежда голяма лудост. Може би не случайно следващата спирка след Луковит е манастирът в с. Карлуково, днес психиатрична болница. А няколко дни по-късно същата тази „лудост“ ще заведе пътниците до манастира “Св. Иван Рилски” в с. Курило, също психиатрична болница. Тази „лудост“ всъщност е лудост по Бога и по неговия угодник св. Иван Рилски Чудотворец. Изброените спирки заедно с градовете Търново, Никопол, Плевен, Враца и София лежат на пътя на мощите на светеца при завръщането им от Търново в Рилския манастир – събитие, случило се през далечната 1469 г. Тогава група монаси пренесли пеша мощите на светеца от старопрестолния град в Рилския манастир.
„Основа на покаянието, пример за умиление,
и утешение от духовното съвършенство,
твоето житие беше равноангелно, преподобни;
пребивавал си в молитви, пост и сълзи,
отче Йоане, моли Христос Бог за нашите души”.
И така от един университетски преподавател по математика от Велико Търново възприемат не урока за високите технологии и точните науки, а научават най-важния урок – за покаянието и за вярата.
Но Господ изпитва людете, тръгнали по пътя към високата планина. Групата, за почуда – водена от деца, всякаш водена от ангели, не рядко достига до буренясали пътища, заблатени на места, по които от години човек не е минавал. Пътеки, които буквално се прокарват наново. Тези изпитания, наглед трудни, вярващите преминават с упование, заедно. Но не могат да бъдат сравнени с един от най-трудните моменти – с времето, в което хората се разотиват обратно в света, за да останат само един-двама. И водачът математик. Това са дни, в които отчаянието опитва да надделее, дни, в които въпреки добрата организация и предварителните разговори с общинските и духовните власти, в следващото село вместо очакваните десетки поклонници ги посрещнат двамина. Но слава Богу, вече четири години има кой да върви по пътя на св. Иван Рилски.
Ако някой от следващите дни във вашето селище се появят неколцина чудаци с голям дървен кръст, хоругва, икони на св. Иван Рилски и туристически раници, последвайте ги! Не искат много – просто да ги придружите до храма, да поседите малко с тях, а после, ако желаете, повървете с тях! Може и да не е цяла седмица, може и да не е цял ден. Достатъчно е да стигнете до табелата за край на града или просто до съседната улица. Ще съпреживеете едно духовно събитие от преди пет века и половина, което са извършили достойни християни и българи. А може и да станете част от традиция, която ще продължи следващите пет века. Кой знае?
Бог знае.
Leave a Reply