о. Ангел Ангелов
Църквата в цялата си същност носи динамика. Както вярата не е статична, а обратното, целенасочено движение към Бога, така и Църквата показва в своя живот постоянното движение на своята общност към Господа Иисуса Христа. Това движение най-истински се изживява в Св. Литургия, когато напълно се размиват границите на времевото движение, погълнато от Божията вечност. Ние християните винаги искаме да изпитаме чрез усилия тази динамика, усилията на прехода, който трябва да извървим за да сме Христови тук, в този свят. Да изпитаме чувствената съпротива на този свят върху нашата верова природа. Затова идеята за „мобилната Църква“ не е чужда за вярващото съзнание. Подтикнати от тези размишления и от възможността да се докоснем до тази част на църковната история, когато нашият народ пренася и връща мощите на Рилския светец в основаната от него обител, преди десет години ние поехме по този духовен път.
В началните години бяхме малко. Помня първата година – тридесетина човека, които искахме да поставим основите, да проправим пътя, като за миг в нас нямаше съмнение, че това начинание ще продължи във времето. И чудото стана. Преподобният наш отец, Чудотворецът рилски Иоан призова своите чада. Сега вече не сме малко. Сега вече изпитваме онази наслада да вървим по пътя със Светеца. Да премахнем самотата и да живеем в постоянната радост на планината, винаги с топлата молитва в сърцето, с врявата на приятелите, любовта на Христовото множество – всичко това е пътят в Рила.
Апогеят на това духовно пътешествие е крайната цел – поклонението. След дните на молитва и вървене по стъпките на дедите ни, да застанеш пред св. Мощи на преподобния Чудотворец – св. Иоан. Там си сам, въпреки множеството народ около теб. Сам със светеца, в личната среща на Земното с Небесното. Погълнат от Божията благодат, която струи от скъпоценната ракла – тази дивна благодат те обгръща и потапя в безкрайната любов на Бога. Настъпват чудесните мигове на отплатата, умората е забравена. Ухание на Вечност се разпръсква от светите Мощи. Ти пристъпваш към даровете чрез тайнствения диалог със свети Иоан. Всичко вече е различно. Светът е отстъпил и е дал пространството си на обещаното небесно Царство. Твоето сърце бие в нов ритъм, ритъмът на Божествените трептения и ясно си разбрал – друг си. Ти чувстваш тази необяснима любов, която те свързва със свети Иоан Рилски, усетил си мъдростта на светеца и вече знаеш – не си безличен в света, а си Иоанов и ако си Иоанов, то Христов си. Поглеждаш назад и виждаш – пътят във времето е спрял, защото те е довел да безвремието на Вечността.